Хайдути
Публикувано на 2007-04-09 в категория Христо Ботев.
Хайдути
Христо Ботев
Баща и син
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юна?ки, хайду?ки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар стра?ен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Стра?ника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юна?ка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
на?ата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слу?ам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрма?ко,
и за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири - не бой се, -
аз нося сърце юна?ко,
глас имам меден загорски,
та?ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища -
горите ще я поемат,
долища ще я повторят,
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска, та тегли -
тежко му нима ще кажа?
Юнакът тегло не търпи -
ала съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти -
доброму добро да прави,
ло?ия с ножа по глава, -
пък ще си викна песента!
I
Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слу?ал за него?
Чорбаджия ли изедник,
или турските сердари?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!
Водил бе Чавдар дружина
тъкмо до двайсет години
и стра?ен бе?е хайдутин
за чорбаджии и турци;
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на ?рин-Пирин тревата;
меден им кавал пригла?а
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета…
Един бе Чавдар войвода -
един на баща и майка,
един на вярна дружина;
мъничък майка остави,
глупав от татка отдели,
без сестра, Чавдар, без братец,
ни нийде някой роднина -
един сал вуйка изедник
и деветмина дружина!…
Хлапак дванайсетгоди?ен,
овчар го даде майка му,
по чужди врата да ходи,
на чужд хляб да се научи;
но стоя Чавдар, що стоя -
стоял ми й от ден до пладня!
? какво да ми спечели?
Голям армаган на майка -
тез тежки думи отровни:
"Що ме си, майко, продала
на чуждо село аргатин:
овци и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам баща войвода
над толкозмина дружина,
три кази да е напла?ил,
да владей Стара планина,
а аз при вуйча да седя -
при тоз сюрма?ки изедник!
копилето му да бавя;
час по час да ме нахоква,
че съм се и аз увълчил,
че човек няма да стана,
а ще да гния в тъмница,
и ще ми капнат месата
на Кара баир на кола!…
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко - казвам ти,
не ща при него да седя,
копилето му да бавя
и крастите да му завръщам.
Яли ги свраки и псета!
При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
на к`ъвто иска занаят."
Зави се майка, замая -
камък и падна на сърце;
гледа си в очи Чавдара,
във очи черни, големи,
глади му глава къдрава
и ръда клета, та плаче.
Чавдар я плахо изгледа,
и с сълзи и той на очи,
майка си бърже попита:
"Кажи ми, мале, що плаче??
Да не са татка хванали,
хванали или убили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна?"…
Прегърна майка Чавдара,
в очи го черни целуна,
въздъхна, та му продума:
"За тебе плача, Чавдаре,
за тебе, дете хубаво,
писано още ?арено:
ти ми си, синко, едничък,
едничък още мъничък,
а ло?и думи хортува?; -
как ще те майка прежали,
да иде?, синко, с татка си,
хайдутин като ще стане?!
Татко ти й снощи доходял,
за тебе, синко, да пита -
много ме й съдил и хокал,
що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него -
да види и той, че има
хубаво дете юначе;
далеч ли да го проводи,
на книга да се изучи,
или хайдутин направи,
по планината да ходи.
Триста й заръци заръчал,
в неделя да те проводя
на хайду?кото сборище…
Ще иде?, синко Чавдаре,
едничко чедо на майка!
Ще иде? утре при него;
ала те клетва заклинам,
ако ти й мила майка ти,
да плаче?, синко, да иска?,
с дружина да те не води,
а да те далеч проводи,
на книга да се изучи? -
майци си писма да пи?е?,
кога на гурбет отиде?…"
Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
стра?ни хайдути да види
на хайду?кото сборище;
а майка ядна, жалостна,
дете си мило прегърна
и… пак заръда, заплака!…
Не забравяйте да се абонирате за RSS новини от блога ми.
online