Публикавано: 2007-04-09
Калина Малина
Искам, мамо, все тъй сладко
аз да те наричам,
та да видиш и познаеш
колко те обичам.
Искам да сплета ръчички,
пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно
тебе да обвия.
Искам, мамо, да те радвам,
цял ден да ти пея,
като слънчице с усмивки
светли да те грея.
Искам да си бъбря с тебе,
приказки да слушам,
в твоите прегръдки топли
вечер да се сгушвам.
Категория: Калина Малина | Няма коментари
Тагове: human, people, poetry
Публикавано: 2007-04-09
Калина Малина
Аз имам две ръчички,
две палави сестрички,
една със друга знаят
самички да игарят.
Аз имам две краченца,
две палави момченца,
те много се обичат,
едно след друго тичат.
Аз имам две очички,
блестящи две звездички,
примигват, нежно греят,
ту плачат, ту се смеят.
Аз имам две ушенца,
две кротички мишленца,
на глухи се преструват,
но всичко, всичко чуват.
В средата на лицето
е вирнато нослето -
по мириса познава
какво ще ме гощават.
Устата ми обича
да бъбри и да срича,
две думички тя сладко
да казва - мама, татко.
Категория: Калина Малина | Няма коментари
Тагове: human, people, poetry
Мамо!
online